Храна или химия!?...Опасните хранителни добавки!

       С навлизането на хранителните добавки на пазара, риска от увреждането на здравето нараства с всеки изминал ден,пропорционално на нарастването на броя им.

Безконтролно смесени непроверени количества субстанции във почти всяка храна. И нищо от това не е проверено от времето! А утре ще се чудим защо нещо ни расте, а нещо друго ни се смалява, но рекламата и лековерието движат търговията!

       Преди повече от 100 години в началото на миналия век понятието хранителна добавка било твърде условно, а контролът върху използването им – още по-условен. В разхладителните напитки например напълно законно добавяли кокаин, а едно от патентованите лекарства против кашлица бил хероинът. През 60-те години на миналия век в Тайланд специалисти във фирма за производство на детско лекарство вместо предвидения по технология пълнител пропиленгликол, добавили аналогичния по физико-химични свойства, но доста по-евтин етиленгликол, който обаче се използва като основен компонент на охлаждащата течност на автомобилите. В резултат на това 300 деца починали от токсична некроза на черния дроб, а няколко хиляди получили тежки отравяния.  По същото време смятали метамфетамина за безвреден стимулатор. Едва след като в продължение на 5 години широко го използвали, лекарите и пациентите научили за смъртоносните странични ефекти на този препарат, който сега е в групата на т.нар. тежки наркотици. Европейските правила за регистрация на биологически активни вещества, или иначе казано добавки в храните, са доста строги. Международните изследователски центрове по поръчка на Европейския съюз стриктно проверяват безопасността им. На практика обаче една и съща фирма може да произвежда дадена храна в 3 различни варианта: за вътрешно потребление, за износ в развити страни с контрол върху добавките, и за износ в развиващи се страни. Така и в нашата страна съвсем редовно могат да попаднат храни, не само екологично опасни, но и произведени с опасни за здравето консерванти например. Върху етикета почтено на пръв поглед ще е вписан въпросният консервант, но със съответния му Е-номер. Така производителят ще ви е предупредил и ще си измие ръцете, а вие като купувачи ще трябва да решите ще закупите ли опасната храна, която по правило е по-евтина, или ще предпочетете по-скъпата, но по-качествена и безвредна стока. Ако познаете символа, разбира се.

       В наше време често се говори за здравословно хранене, екологично чисти храни, и хората все по-често започнаха да внимават с какво се хранят. Знаем ли обаче наистина какво ядем? И какви са съставките на храните, които купуваме? И разбираме ли какво всъщност пише на етикета?  Някои хора действително се заглеждат в етикетите, четат състава на храните, и като не видят нещо подозрително на пръв поглед, си купуват храната. На етикетите обаче често има едни неразбираеми символи, обозначени като Е с различни номера, например: Е 103, Е 951 и така общо 1520 символа, които обикновено никой не разбира и на които рядко се обръща внимание. С тях се обозначават различните видове добавки към храните: оцветители, консерванти, антиоксиданти, стабилизатори, емулгатори, ароматизатори и подобрители. Оказва се обаче, че значителна част от тези добавки в храните са много вредни и са забранени със закон в редица европейски страни, САЩ и Австралия. Някои от добавките предизвикват алергии, други водят до диабет, трети дразнят стомаха, четвърти влияят зле на функциите на мозъка, а една голяма част са доказано канцерогенни – тоест, причиняват рак. Тези добавки, за които никой не ни разказва в етикетите и не ни предупреждава за страничните им действия, са най-опасни за децата, още повече, че се съдържат в газирани и подсладени напитки, дъвки, сладкарски изделия и други лакомства, които им купуваме всеки ден.
      

          Символът Е с различните номера, с които се обозначават добавките в храните, означава стандартите на Европейския съюз. Същите цифри без обозначение Е са разрешени във Великобритания, а САЩ използват друга система на класификация. От Е 100 до Е 181 е групата на оцветителите. Използват се в сладки газирани напитки, лимонади, бонбони, близалки, сладолед.
          От Е 200 до Е 290 са консервантите и ги намираме във всички консервирани храни - гъби, компоти, сокове, конфитюри и сладка.
          От Е 296 до Е 385 са киселини и антиоксиданти. Те предпазват продуктите от разлагане и се откриват в млечно-кисели продукти – подсладени плодови млека, десерти, салами, краве масло, шоколад.
          От Е 400 до Е 495 са гуми, емулгатори, стабилизатори и сгъстители, които запазват консистенцията на продукта. Използват се в сладка, конфитюри, желета, кондензирани млека, шоколадови десерти, млечни продукти.
          От Е 500 до Е 585 са минерални соли. 
          От Е 620 до Е 640 са овкусители, ароматизатори и подобрители. 
          От Е 900 до Е 999 са пенорегулатори и се използват в газираните напитки. 
          Добавките от Е 1000 до Е 1199 помагат продуктите да не попиват влага и се добавят към брашното, захарта и други подобни продукти.
          От 81 оцветители, 20 са забранени. Абсолютно забранени са два от тях: Е 121 – цитрусов червен оцветител, и Е 123 – оцветител амарант, който се използва в миксове за кекс, плодови пълнежи и желета и предизвиква астма, екзема, хиперактивност и е вреден при бременност. Е 102 е тартазин. Той се използва в безалкохолни напитки, сладкиши, снаксове, тестени храни, консервирана риба, готови супи. Предизвиква астматични пристъпи и ортикария при децата и е забранен в Норвегия и Австрия. Следващият Е 104 се използва в червила, козметика за коса, причинява дерматит и е забранен в САЩ, Австралия и Норвегия. Е 133 се използва в млечните продукти, сладка и напитки и е забранен в 7 европейски държави.
           Е 142 е дериват от въглищния катран, използва се при консервирания грах и е забранен в Швеция, САЩ и Норвегия. Друг подобен дериват на въглищния катран, Е 151 е забранен в 9 европейски държави и САЩ.
           Списъкът е много дълъг. Оцветителите с номера 103, 105, 121, 123, 125, 126, 130, 131, 142, 152 и 153, консервантите с номера 210, 211, от 213 до 217 и 240, който е формалдехид, антиоксидантът Е 330, Е 447, Е924 А и Б – всички те са канцерогенни. Черният дроб и бъбреците могат да увредят добавките от 171 до 173, 320 и 322, 407, 447 и 450. Нарушават функциите на кожата добавките от 230 до 233. Противопоказни при хипертония са от 250 до 252. Алергии предизвикват добавките с номера от 230 до 232, 239 и антиоксидантите от 311 до 313.
            Често по щандовете на магазините се срещат храни с по 3,4 и дори 6 вредни добавки. Такива са например пакетчетата ролца от раци, които съдържат 4 добавки, 2 от които вредни: изкуственият подсладител сорбитол под символа Е 420, който не е разрешен за детски храни и може да предизвика стомашни смущения, и алергенният Е 621. Във всяко пакетче готова суха пилешка супа например се съдържа също алергенният Е 621, както и предизвикващият подагра Е 627. Любимите на всички деца дъвки пък са сред най-опасните, защото съдържат най-вредната добавка – Е 951, наречена аспартам. От сладкишите пък се дебелее не само заради захарта. Оказва се, че те масово съдържат 2 добавки: предизвикващата кожни проблеми Е 233 и Е 435, и двете водят до затлъстяване. Често срещания в натуралните сокове червен оцветител Е 122 предизвиква алергии и астматични пристъпи.
             Колбасите също съдържат доста вредни съставки. Най-често това е Е 250 – натриев нитрит – канцерогенен и забранен в много страни. Среща се както в трайните салами, така и в лионската наденица и пилешки кренвирши. Особено рискови са сосовете и подправките, с които консумираме месата и надениците. Те съдържат забранения оцветител Е 110, който предизвиква обриви, отоци, повръщане и който се използва и в сухите супи и сладкишите. В шоколадовите изделия пък често се среща Е 553b или талк, който причинява рак на стомаха.   
            Така се оказва, че най-много рискови добавки има в дъвките, сосовете, месните и сладкарски изделия и особено в безалкохолните напитки. Все храни, давани масово на децата.
            Мит се оказва и славата на антиоксидантите като много полезни. Витамин С над препоръчителната доза от 60 милиграма дневно е опасен, защото ускорява стесняването на артериите и уврежда сърцето. Витамин А, наречен още ретинол, който е известен и като витаминът на растежа, според изследване на Националния институт по рака в САЩ при употреба увеличава риска от рак на белия дроб и на простатата. И селенът в големи дози е много токсичен.
             Изключително опасна добавка е Е 951 или аспартам. Това е изкуствен подсладител, повече известен като нутрасуит. Изключително широко се използва в газираните напитки и разтворимите прахчета. В част от продуктите дори не е отбелязан на етикетите: дъвки без захар, какаови смеси, напитки с кофеин, разтворими чай и кафе, сокове, мултивитамини, сосове, бързи закуски. Документирани са 92 симптома, причинявани от аспартама: вцепеняване, главоболие, умора, световъртеж, гадане, сърцебиене, затлъстяване, неразположение, раздразнитерност, безспокойство, амнезия, замъглено зрение, обриви, удар, ослепяване, ставни болки, депресия, спазми, спонтанни аборти, безплодие, пристрастяване, слабост и загуба на слух. Аспартам отключва и някои други болести: мозъчни тумори, мултиплена склероза, епилепсия, хронична умора, паркинсонова болест, алцхаймер, диабет, дефекти при раждането. Страничните му действия са още по-опасни, защото по-голямата употреба води до пристрастяване. Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да изхвърлят аспартама от храната си. Някои твърдят, че предизвиква дори по-силна зависимост от алкохола. Причинява 75% от страничните реакциии от всички добавки. В Европейския съюз и България аспартамът със символ Е 951 е разрешен.
             В китайските ресторанти в САЩ първи започнали да използват натриев глутамат. След известно време общността започнала да забелязва връзката между главоболие, подуване на стомаха, припадъци и други оплаквания с китайските ресторанти. Нарекли явлението Китайски синдром. Впоследствие се оказало, че това се причинява от натриевия глутамат. Практически цялата храна в китайските ресторанти е богата на това вещество. То се съдържа в особено големи количества в морските деликатеси. Означава се като Е 621. Той обаче е един от най-тежките разрушители на мозъка, отдавна забранен в Швеция.

             Изследванията на действието на много от тези хранителни добавки все още продължава. Основното правило в нашето законодателство е да не се превишават смятаните за безопасни дози от тези вещества. Специалистите обаче на сегашния етап не се наемат категорично да кажат, че са безвредни. Размерът на рискът от тях се оценява главно от Световната здравна организация. Във всеки случай по рафтовете на западните супермаркети не се срещат напитки с ярки цветове, както у нас. Затова, макар и да са уклончиви, експертите избягват за себе си трайните салами и ярко оцветените напитки.
             Кой изследва, кой контролира и кой определя кои от тези опасни и забранени в редица европейски държави и САЩ добавки да се използват в българските храни? Защо българинът се храни с по-нискокачествена храна от много от другите народи? Тези въпроси ще засегнем в някоя от следващата ни теми!

Молим Ви за помощ!